-
1 талаштыру
перех.1) ссо́рить/поссо́рить, рассо́рить; заставля́ть ссо́ритьсяюклык талаштыра, барлык яраштыра — (посл.) нищета́ ссо́рит, доста́ток ми́рит
2) разг. натра́вливать || натра́вливание друг на дру́гаталаштырыр да, яраштырыр да — (он) и поссо́рит и поми́рит
ул безне талаштырмакчы — он наме́рен нас поссо́рить